Косите ти са побелели вече.
Отдавна твойта пролет прецъфтя.
Отмина младостта ти надалече
и никога не ще се върне тя.
Недей тъгува! Горда ти бъди! -
Това, което нивга плод не дава,
това, което нивга не цъфти -
в живота само то не прецъфтява.
А в твойте дни до старото ти рамо
бди син-строител, мила мамо!
30. IX. 1955