ЛЮЛКА И ПЕСЕН

Детските дни отлетяха,
няма я вехтата стряха,
дето цъфтеше мушкато,
дето е с песен люляна
пъстрата люлка,
в която моето детство остана.

Ах, мило детство, ласкано
с майчина обич голяма,
за тебе небе засмяно
бяха очите на мама!

Птици ли дните ти бяха,
та отлетяха далече!
Люлка и песен, и стряха —
няма ги, няма ги вече. . .

Днес и сурови, и строги
ние вървим възмъжали —
с много мечти и тревоги,
но да забравим, едва ли. . .
И затова аз, любима,
търся при тебе невесел —
оня ден, в който ще има прилика
с люлка и песен!