КЪМ ПОТОМЪКА

Непознат мой потомък,
в труд загрижен за теб
и за твоето време. И желая
като наследство
от нас мъжеството на
нашите дни
да приемеш! Ако някога
в труден час
ти изневери то, ако твойта ръка
за трудови битки
отпадне и в гърдите
сърцето не бий упорито — ела тук! Погледни
корпусите грамадни, построени
на това мъжество
от ръката! В заводските кули,
от метал неръждаем, виж на нашите дни
висотата, атакуваща
на небесата безкрая!
ще букне
ще заблика. —

Туй, което
за теб
ний сме строили,
на труд неуморно ще вика!