ЕЛЕГИЯ

Денят се ражда. . . Жажда пустинна
като талаз накипя и запя...
Жена милоока! — добра и невинна —
денят се ражда, а аз ще заспя. . .

Сърцето чакало, но не дочакало,
плакало, докато сипне зората.. .
На двора тревясал и утрото плакало,
плакало с бистра роса по тревата. , .

Бяла и румена като циклама
в дните ми горестни ти се яви!
Мълком те гледам. . . Път към теб няма!
Късно е вече, уви!. . .

Чашата само скръбта ми разбира
и ще остане тя — ален завет!
Един ще се ражда, друг ще умира в ръка с пистолет. . .

Съдба неотменна — задача решена!
Стройна и свежа, с походка лека
дори да се върнеш пак в рокля зелена —
самотна ще бъде една пътека. . .