Две са пътеките:
на храна в столовата
води едната,
а другата -
в библиотеката.
Ден дъждовен
някога ги заличава,
но те отново
се пак очертават.
Зидари, мазачи
с потни ризи
по нея крачат
и в читалнята влизат.
Майсторите стари,
дошли по строежите,
четат,
разговарят
наравно с младежите.
Плевници, къщи те
преди са строили.
Но днес не е
същото,
не е то до сили!
Само със пот
е невъзможно
Да изграждаш завод
е много
по-трудно
и много по-сложно!
Разбрали вече,
че трябва
наука -
всяка вечер
те идват
тука.
И затова
две са пътеките:
на храна в столовата
води едната,
а другата
тук -
в библиотеката.
1956