ДРУГАТА ГРИЖА

Още нямаме всички неща,
без които синът ни не може,
затова съм тъй често тревожен,
затова е безсънна нощта,
затова съм понякога тъжен. . .
А как иначе? Аз съм баща!
Който иначе казва, той лъже!

Ако не днес, то утре, след дни -
всичко нужно ще имаме вече:
и дърва, и корито, и печка,
и елечета, и пелени.. .
Но мен друго сега ме вълнува,
друга грижа у мене кълни —
че с пари не се всичко купува!

Тази истина в плен ме заграбва
и над мен се стоварва дългът:
о, когато порасне синът —
освен дрехите, млякото, хляба
ще му дам ли от нашия век
и това, що му трябва,
за да бъде човек!