Йордан Йовков е роден на 9 ноември 1880 г. в Жеравна, в многодетно семейство на буден селянин скотовъдец, което през 1897 г. се премества в добруджанското село Чифуткьой (днес Йовково), където е стопанството на бащата. Учи в Жеравна, в Русе и в Котел, през 1900 г. завършва гимназия в София, а през 1902-1903 г. служи в Школата за запасни офицери в Княжево. От 1900 до 1912 г. е учител в добруджански села. През Балканската война участва като командир на рота в историческите боеве при Кайта, Одрин и Чаталджа. По време на Междусъюзническата война в сраженията при Гевгели е ранен в крака и спасен от плен благодарение на своите войници, които цели километри го носят на гръб. През Първата световна война е граничен офицер край река Места, а след това става военен кореспондент от Южния до Северния фронт.
        От 1902 г. младият Йовков публикува в периодичния печат стихотворения, най-вече в подражателен символистичен дух, а през 1910 г. отпечатва първия си разказ "Овчарова жалба". От края на 1913 г. започва да изпраща от фронта очеркови-дневникови разкази и през 1915 г. вече публикува зрели творби като "Балкан" и "Земляци", които налагат името му като военен писател.
        През 1918 г. Йовков се венчава за студентката по история Деспина Колева и живее известно време в дома й в Добрич, където започва да пише повестта "Жетварят". След като Южна Добруджа е дадена на Румъния - събитие, което писателят изживява като лична драма, - той преминава нелегално новоустановената граница и отива във Варна. С помощта на приятели успява да получи чиновническо място в българската легация в Букурещ, където работи от 1920 до 1927 г., отрупан със задължения и постоянно понижаван в длъжност. Въпреки това именно в този период той създава много от най-силните си творби и очертава сред върховите постижения на българската литература свой специфичен реалистичен и същевременно романтичен йовковски свят.
       От 1927 г. Йовков се установява в София, работи като сътрудник и преводач за бюлетините на Външното министерство и не спира изключително интензивния си творчески живот. Утвърдил се като един от най-големите майстори на българския разказ, сега той разширява жанровия диапазон на творчеството си с драми, комедии и романи.
       Подкопаното му от изтощителен труд здраве налага да отиде на лечение в Хисаря, но там положението му бързо се влошава и на 15 октомври 1937 г. той умира в Пловдивската католическа болница. Книги и отделни разкази на Йордан Йовков са преведени на повече от 37 езика по света.