Нарисувай ми душата

Иля Велчев

На Милена

Нарисувай ми душата, мила,
върху бялото платно
вместо с четка
с пръстите си нежни.
Нарисувай я засмяна
с пламнало чело
и понякога с очи дъждовни.
Нарисувай ми душата, мила,
както виждат я приятели и врагове,
(зная, истинска я виждаш само ти).
Вярвам също в погледа на времето
и в оценката на яростта
по безплодното лице на някой принц.
Скрий платното
с най-доброто в мен
(не изтривай никоя голяма грешка)
и ако душата си и аз загубя
в път и сън към райските врати
ти, платното свое, покажи ми, мила,
нека в нея да се върна,
в моята душа,
(и при тебе също,
ако зла магия ме е ослепила).
Нарисувай ми душата, мила,
с твоята душа. . .

Любовна магия

Иля Велчев

По слънчевата пътека
в морето
ще дойда при тебе,
любима.
Ще дойда
с делфинова риза.
Ще хвърля
вълшебната дреха
на острия бряг
да съхне любовната мъка.
Ще чакам,
тъй както никой вече не чака.
Ще чакам,
додето морето се смръзне от мъка.
И залезът скрие
пътеката-слънце.
Завръщане няма -
крещи ми самотната птица над мене
и после се стапя във мрака.
Далеко, далеко чернее...
Завръщане няма -
повтарям безмълвно.
Разкъсана съхне кристалната пяна
по грубия пясък -
вълната жестока забрави за нея.
А вятъра къса
и хвърля по всички посоки
вълшебния спомен -
но не и към тебе,
но не и към тебе...
Морето предлага ми щедро
бездънната своя прегръдка,
но колко е малка,
но колко е малка
в сравнение с тебе.

Признание

Иля Велчев

Съзирам те
и онемявам.
Изгубвам
памет, име, всичко.
Не зная
кой съм,
накъде съм тръгнал.
И все едно
не съм познавал друга.
Съзирам те
и правя своето откритие -
Жената!
Сърцето ми отнасяш
с една неподозирана усмивка.
Разсмиваш се на вкаменелия си мъж
по пътя си. . .
и го забравяш.
А той остава
смешен и прехласнат
и вечно вкаменен след теб.
Сърце, пази я,
и тайно й свети!
На този свят
не смея да мечтая -
за тебе, живата и чуждата,
на онзи свят
каквато да те срещна -
болна, стара, погрозняла, сянка,
повярвай ми,
ще те позная
и няма повече да те изпусна.

Ако те има

Иля Велчев

Ако те има
теб на този свят,
ще има птици в пустото небе.
Ако те има
теб на този свят,
ще има лодка в тъмното море.
Ако те има
теб на този свят,
ще има огън и в студени дни.
Ако те има теб. . .

Ако те няма теб на този свят,
сърцето ми ще бъде хляб за птиците.
Ако те няма
теб на този свят,
очите ми ще бъдат мъртви за любов.
Ако те няма
теб на този свят,
от своята душа ще те създам завинаги.
Ако те няма, теб. . .

Този свят е нежен за двама,
този свят е тесен за сам.
Верността е солта на живота,
подлостта е черния срам.

Спомен мил, спомен мой
Тъжни, черни, твоите очи,
светли вечни, твоите сълзи.
Скръбно, бледно, твоето лице,
как да върна твоето сърце?
Бяха, имах, влюбените дни,
срещах нежни, с твоите очи.
Трогнат гледах, спящото дете,
как да върна двама ви при мен?
Спомен мил, спомен мой,
страшен сън, без покой.
Спомен мил, спомен мой,
пътник в мен - цял живот.

Тъжни, черни - твоите очи.
Грешки смешни - във суетен миг.
Вярна птицо, скъпа ми жена -
как да стопля твоята душа?

 

Блус за двама

Иля Велчев

Танцувам блус,
любовен блус,
за двама блус - тъга и прошка.
Ти си вечната жена,
въздух и вода - моя душа.
Ангелско лице!
Ангелска усмивка!
Като в стар измислен филм, сега,
ти склони глава на мойто рамо.
Не говори.
Танцувам сам - макар и с теб!
Танцувам блус,
прощален блус,
за двама блус - любов и всичко.
Ти си моята лъжа,
мъгла и дъжд, моят въпрос.
Огън ще остане
и ще ни гори.
Като за последен път те моля,
ти, склони глава на мойто рамо.
Не казвай нищо.
Танцувам сам, макар и с теб!

Не казвай в тишината

Иля Велчев

Не казвай в тишината,
(тъй рядка вече за двама под небето)
не казвай в тишината -
че ме обичаш,
че ме обичаш.
Задръж във себе си
красивото мълчание,
говориш ли -
ще ти избяга литналото чувство,
и ослепено от любов
сърцата ни
в обратен път не ще намери.
Не казвай в тишината
две свети думи,
(че тези думи много са ги казвали)
но ме обичай,
но ме обичай,
както се обича, когато знаеш,
че утре вече няма да ме има.
Не, не,
не казвай в тишината, не говори,
че ме обичаш.