3

3.3 Интерфейсен протокол - слой 2

D-каналът използва протокола за достъп до канала за сигнализация LAP-D (Link Access Protocol in D-channel), който представлява едно приложение на сигнализацията по общ канал С7 в абонатната линия. Той е отговорен за защита на цялата информация, която се предава по канала в двете посоки. Пренася сигналната информация в рамки.

Препоръки I.441 / Q.931 дефинират следните функции по:

изграждане и разпадане на сигнализационните линии;
синхронизация на линията, поради което рамките са разделени с флагове;
откриване на грешки от предаването чрез генериране и анализ на номер на рамката;
отстраняване на грешките чрез повторно предаване на грешните рамки;
проверка на форматирането в рамката.

Наред с това се осъществяват и следните функции:

наблюдение на статуса на линията чрез периодично изпращане на специални контролни рамки;
информацията, която се предава в рамката (сигнализационна информация, информация за управление на мрежата и т.н.) се разграничава чрез идентификатор за точката на достъп до услугите SAPI (Service Access Point Identifier);
използва се и идентификатор на крайната терминална точка TEI (Terminal Endpoint Identifier) за определяне на крайното устройство, включено в S–магистралата, за която се отнася рамката.

Обменят се следните рамки:

I (Information) информационна рамка;
S (Supervisory) номерирана контролна рамка за управление;
U (Unnumbered) неномерирана рамка за управление.

Рамките от тип I служат за пренос на информацията от слой 3, т.е. информацията за състоянието на връзката, която се пренася по D-канала.
Рамките от тип S са с контролни функции като готовност за приемане, липса на готовност за приемане или отхвърляне.
Рамките от тип U са за управление.
Рамките от тип S и U нямат информационно поле.

Дефинирани са два формата съобщения (фиг.3.1.3): формат А без информационно поле и формат В с информационно поле.

Фиг. 3.3.1 Формат на сигнализационното съобщение

Всяко сигнализационно съобщение съдържа следната информация (виж и фиг.3.1.2):

Поле ФЛАГ

Всяка рамка започва и завършва с поле Флаг. То е с дължина един октет (байт). Полето Флаг представлява поредица от битове 01111110. Тази поредица служи за начало на рамката, както и за синхронизация по рамки.

Поле АДРЕС

При основен достъп това поле се състои от два октета. В това поле се съдържат идентификаторите SAPI и TEI.

SAPI (Service Access Point Identifier) - Идентификатор на точката на достъп за услугата за дефиниране услугата на 3-то ниво, за която се отнася съобщението.
TEI (Terminal Equipment Identifier) - Идентификатор на терминала за дефиниране на всеки терминал по интерфейс S₀, ползващ D-канал.

SAPI се състои от шест разряда и може да заема стойности от 0 до 63. Използват се следните стойности:

SAPI = 0 - Извършване на процедура по изграждане и разпадане на връзка с комутация на канали.

SAPI = 1 - Извършване на процедура по изграждане и разпадане на връзка с комутация на пакети.

SAPI = 16 - Извършване на процедура по изграждане и разпадане на връзка с пакетна комутация по протокол Х.25 в D-канал.

SAPI = 63 - Извършване на процедура по присвояване на идентификатор на крайното устройство (TEI), както и за управление.

Всички останали стойности са резервирани за бъдещо използване.

Идентификаторът на терминала се състои от седем разряда и може да заема стойности от 0 до 127. Стойностите които се използват са:

TEI = 0 - Извършва се връзка от точка до точка между два терминала от мрежата.

TEI = 1 до 63 - Не автоматично присвояване на номера. Това са крайни устройства, които имат фиксиран идентификатор на терминала.

TEI = 64 до 126 - Тези стойности на идентификатора са на разположение на мрежата, която автоматично присвоява дадена стойност на определен терминал.

TEI = 127 - Тази стойност се използва при многоточкова конфигурация за да се изпрати дадено съобщение до всички терминали в дадена конфигурация.

Мрежата непрекъснато следи всички идентификатори TEI за да не се допусне дублиране на терминали с еднакъв идентификатор, както и дали даден идентификатор все още се използва.

Поле КОНТРОЛ

Това поле може да се състои от един или два октета. Това зависи от типа на съобщението. При съобщения тип I и S те са два, а при U – един.