5. ISDN крайни устройства

Телекомуникационните услуги предлагани от ISDN мрежата са достъпни чрез крайното абонатно оборудване на потребителя свързано към интерфейса “потребител – мрежа”. Крайното абонатно оборудване обхваща крайни устройства за гласова комуникация (телефонен апарат), крайни устройства за обмен на данни (персонален компютър със съответния хардуер и софтуер), крайни устройства за обмен на факс съобщения (факс), крайни устройства за обмен на видео изображения (видеотелефон) и др.

В Препоръка I.411 на ITU-T са дефинирани два типа крайни устройства ТЕ1 и ТЕ2.

Крайно устройство тип едно (ТЕ1) е крайно устройство специализирано за ISDN и се свързва директно към ISDN мрежата. ТЕ1 може да бъде ISDN телефонен апарат, ISDN видеотелефон, персонален компютър с вграден ISDN хардуер и софтуер, факс G4 и др.

Крайно устройство тип две (ТЕ2) е крайно устройство, което не е специализирано за ISDN. Неговият интерфейс е характерен за конвенционалните мрежи. ТЕ2 не може да се свързва директно към ISDN мрежата. Връзката на ТЕ2 с ISDN мрежата се осъществява посредством терминален адаптер ТА, който преобразува интерфейсите на тези крайни устройства в ISDN интерфейс. Терминалният адаптер дава възможност конвенционални крайни устройства от тип ТЕ2 да се включват към ISDN мрежата. По този начин се осигурява възможност за комуникация между потребители, както с крайни устройства ТЕ1, така и с крайни устройства ТЕ2.

ISDN крайните устройства в зависимост от типа и функциите си могат да поддържат функционален или така наречения стимулен (Keypad) протокол.

Крайните устройства, използващи функционален протокол, са високо интелигентни и конвертират информацията в удобен за потребителя вид, но са скъпи. Те трябва да поддържат съответните услуги, да ги разпознават и да съхраняват информация за тях.

Крайните устройства, работещи със стимулен протокол са ниско интелигентни, поради което мрежата поема функциите да конвертира информацията в удобен за потребителя вид, но са по-евтини. При ползването на една услуга не е необходимо оборудването на потребителя да притежава информация за нея. В този случай чрез тонални сигнали и информационни съобщения мрежата изисква от абоната сам да даде необходимата за ползването на услугата информация.

Обикновено ISDN мрежите поддържат и двата типа протоколи, а ползването им зависи от потребителя и наличното терминално оборудване.

Захранването на крайните устройства свързани към ISDN абонатния достъп става по два начина – по фантомна верига или по самостоятелна кабелна двойка. Начинът на захранване зависи от типа на използваното крайно мрежово устройство NT. То реализира физическата връзка между крайните устройства и абонатната линия и осигурява възможност няколко от тях едновременно да използват абонатната линия. При захранване по фантомна верига NT “съобщава” на крайните устройства посредством поляритета на захранващото напрежение дали те получават нормално или аварийно захранване. Аварийно захранване (от селищната централа по абонатната линия) е предвидено с цел да се даде възможност на някои крайни устройства, които не се захранват от електрическата мрежа, да работят дори при отпадане на мрежата (220 V). В този случай аварийно захранване получават само тези, които имат тази привилегия, т.е. така наречените “назначени” крайни устройства. Обикновено назначеното крайно устройство е телефонен апарат.

Захранващото напрежение, което осигурява крайното мрежово устройство в нормален режим е + 40 V (± 2 V) и мощност 4,5 W, а в авариен режим – 40 V (± 2 V). Консумираната от назначеното крайно устройство мощност в авариен режим е ограничена на 420 mW в работно и 45 mW в деактивирано състояние.

Функцията “Активиране” / “Деактивиране” позволява крайните устройства да преминават в режим на икономия на енергия тогава, когато не се използват. В деактивирано състояние остават включени само подсистемите, които следят активиращия протокол. При входящо повикване активиращият протокол се задейства от селищната комутационна система, а при изходящо от крайното устройство.

Фиг.5.1 Протокол при активиране

Деактивирането може да се задейства само от селищната комутационна система.

 

Фиг.5.2 Протокол при деактивиране