Потребителската част на ISDN приложението ISUP дефинира съобщенията и процедурите, които се използват за управление на комутируеми връзки в ISDN. ISUP покрива функциите както на телефонията, така и тези за обмен на данни по установен канал. Съобщението на ISDN потребителската част се пренася в полето за сигнализационна информация SIF от основната сигнализационна единица.
 
 

• етикет за маршрутизация – (Routing Label);
• код на сигналния канал – CIC (Circuit Identification Code);
• тип на съобщението – MTC (Message Type Code);
• сигнализационна информация – Signaling Information.

• задължителна фиксирана част – Mandatory Fixed Part;
• задължителна променлива част – Mandatory Variable Part;
• опционална част – Optional Part.

Кодът на типа на съобщението МТС показва типа на съобщението, което следва. На фиг.3.5.2 е показан вида на кода на типа на съобщението съгласно дефиницията на ITU-T.

Сигнализационна информация

Сигнализационната информация се състои от определен брой параметри, като В-номер, данни за таксуването и данни за желаната услуга. Дължината на параметрите може да бъде фиксирана или променлива. Параметрите с променлива дължина имат допълнителен индикатор за дължината.

Сигнализационната информация се изпраща в предварително определен ред и се разпределя в три части:

• задължителна фиксирана част – съдържа параметри с фиксирана дължина, което означава, че тяхната дължина не е необходимо да се индицира. Освен това не е необходимо да се дава името на параметъра, тъй като всеки тип съобщение изпраща параметрите си в точно определен предварително зададен ред;
• задължителна променлива част – съдържа параметри с променлива дължина (брой октети). Индикатор показва всеки първи октет от всеки параметър. Индикаторът се изпраща първи. Типа на съобщението определя реда на пристигане на параметрите. Всеки параметър започва с индикатор за дължината.
• Опционална част – съдържа определени допълнителни параметри. Всеки параметър се изпраща в определен ред с име и индикатор на дължината.