Игнат Игнатов - поет и баснописец
Игнат Игнатов /р. 1929 г./, автор на повече от 100 басни и повече от 100 текста на песни, изпълнявани от Л. Иванова, Орлин Горанов, Панайот Панайотов и др. известни естрадни изпълнители. Сред по-извесните песни са: Само споменът има пътеки /Лили Иванова и Асен Гаргов/, Викам те с име на цвете /Орлин Горанов/, Мечтата на малкия принц /Стефан Воронов/, Пий вино, пий /Панайот Панайотов/ и др.
НА ТЕБ, ИЗМЕННИЦЕ
Но хората си мислят, че го е писал друг поет...
Не ме покани ти поне да видя
как булчинската рокля ти стои.
Дали е същата, като оная,
която ми рисува и крои?!
Така ли царствено отзад се стели
надиплена на трепетни вълни?
Или си ти сменила и модела
тъй както мене с другия смени?
Дали от свежи, бели маргаритки
венец ти е изплела пролетта,
с каквито кичех тежките ти плитки -
на твойта първа младост - гордостта!
Така ли палаво те пак играят
младежки танц над твоите гърди
с оная палавост, която зная,
до мене докато вървеше ти?!
Дали е пак във тебе оня пламък,
горял в довчерашните срещи с мен,
когато любовта ни и над камък
постилаше килима си зелен?!
Така ли гледаш ти и него вече
със погледа - пришивал ми крила!
Или е той от вчерашната вечер
разкрил за мен какво си ти била?!...
От този миг за мене спомен ставаш!
Той край на срещи е очи в очи!
Но как, кажи, ще можеш да успяваш
за мене спомените да личиш?!
Дали неканен - като вино руйно! -
не ще нахлува той на май с дъха
и теб прегърнал - пламенно и буйно -
да грабва от очите ти смеха?!
Дали неканен той не ще ти шепне
със моя глас най-нежните слова?!
И пак да искаш радостно да тръпнеш
от допирите на глава с глава?!
Дали когато той те тъй прегърне,
до вчера както те прегръщах аз,
при теб не ще се пак отново върне
красивият ни първи нощен час?!...
Не трепвай в тази мислена прегръдка!
Невидима е тя - не се плаши!
Отпий от чашата дълбока глътка
и този спомен с вино заглуши!
Че там край тебе хората пируват!
И вино лей се! И пращят уши!...
Красива сватба сватове празнуват!...
Пий вино!... Спомен с вино се глуши!
Ще можеш ли?!... Извикат ли ,,ГОРЧИВ0"
на устните ти, знам, ще загорчи!
Целувката ни първа и щастлива
целувката ти брачна ще смрачи!
Но ти не трепвай!... Смей се щом се смеят!
И пий до дъно - нека да горчи!
Със смях и вино само се разсейват
и спомени, и рухнали мечти!...
А вечерта, отидат ли си всички,
и стане много тихо изведнъж -
тогава - знам - като пленена птичка
ще бъдеш в стаята до своя мъж!
Едно легло разстлано ще ви чака
да ви преспи на майска нощ с дъха!
В това легло за първа нощ след брака
в забрава ще отпуснеш ти глава…
Забрава ли?!... Ще можеш ли забрави
оная нощ на чист момински свян?!
В една завивка утрото ни свари
прегърнали си с теб копнеж и блян?!
Оная нощ - най-милият ми спомен! -
едва ли друга ще я замени?!
Но ти не трепвай с онзи дъх упоен,
а бързай - до него си легни!
Че чака той!... За брачна нощ те чака
с надеждата за дар момински скъп!...
Закрий очи и нека скрие мрака
и дар дарен, и безутешна скръб!...
И нека моя спомен не смущава
със своето присъствие нощта!
Дежурен той при теб да не остава,
за да не плачеш чак до заранта!...
* * *
Не ме покани ти поне да видя
как булчинската рокля ти стои!
Дали е същата като оная,
която ми рисува и крои?!
Не пожела и пак да те погледна!
Последна среща с погледа лъчист!
Не ме дари и със целувката последна
преди да станеш моя спомен чист!
29.V.1953 г. - Писано от 13.00 - 15.00 ч:
в пътуване от Цент. Хали - "Народна армия"
Тиква и Трамплин
В зеленчуковата ни градина,
оградена с хубав плет,
чух да казва Тиква на Трамплина
станал й съсед.
- Хубава съм и голяма!
Ако този плет го няма
с тази моя красота
бих учудила света!
Но какво да правя -
за беда! -
тиквен корен бил е
моята съдба!
- Та забравяш кой ти е съседа?!
мога с тебе тъй да сторя -
да те вдигна толкоз горе,
гдето всеки ще те гледа
ще не ще!
С мен съседко, бързо се расте!
И красавецът напет
стори тъй, че Тя
излетя!
Днес е ТИКВА ВЪРХУ ПЛЕТ!
***
В моята мила и свидна Родина
много съседки си има трамплина!
1972 г.
ТОПОЛА
И ДЮЛЯ
Присмяла се Тополата
на Дюлята:
- Съседке, чудно ми е как
със своя ръст се примиряваш.
Ами че ти от дребен храсталак
едва-едва се различаваш!
Погледай само мене
къде съм чак забола чело.
Със мен са украсени
и път, и град, и дол, и село!
Да не говорим сега, че по света
със мен поетите сравняват стройността.
И даже ще ти кажа -
рисувана съм в два от три пейзажа!
Кажи ми, теб къде те има?
Умираш си така незрима!
Обида Дюлята в сърцето клъвна,
помисли малко и така отвърна:
- Но едър плод по мене зрее
и в моите грани Славей пее!
А всеки знай по твоите грани,
че няма плод, а грачат Врани!
11.ХІ.1965 г.