Животът е едно бодливо, остро цвете…

Филип Депорт

Животът е едно бодливо, остро цвете,
красиво призори и сухо вечерта;
прилича то на сняг сред лято над света
или на кораб лек, разбит от ветровете.
Това е колело, което зиме, лете
безспирно се върти; насладата, честта,
печалбата, ума са само суета
и облаци, и сън, и лудост, запомнете.
Уви, туй казвам аз - човек, добре разбрал,
че в бяг подир такъв лъжовен земен дял
най-хубавите дни са минали в забрава;
и ето че сега събирам урожай
- защото е била сеитбата такава -
срамувам се, тъжа, разкайвам се накрая.

Любов, Съдба, Любима, Стихиите - и те…

Филип Депорт

Любов, Съдба, Любима, Стихиите - и те -
възправят се срещу ми, да падна на колене;
Сънят отбива само стрелите им калени
и примките на злото пак той ще разплете.
О, Сън! Небесен ангел! С усмивка на дете
помагаш ми да видя нещата въжделени:
очите й - две тъмни, загадъчни вселени;
и в мойта гръд отново доволството расте.
А любовта е бясна, със своите присъди
едно жадува само - от мен да те пропъди
и хич не ще да знае какво е сън блажен.
Но щом ти, сън любовен, - това не е и тайна! -
все пак ме навестяваш, по-дълго стой при мен,
понеже твойта милост към всички е безкрайна

Икар загина тук…

Филип Депорт

Икар загина тук - храбрецът с полет лек
посмя, макар и млад, да тръгне към Небето;
остана без крила - умря, подир което
заслужи завистта на всеки смел човек.
Остава и до днес от славата му ек!
Спечели от това, че падна във морето
и неговата смърт победа стана - ето
че надживя Икар победно своя век.
Не трепна от страха, че може да пострада,
не му достигна мощ, но не и дързост млада,
загина от звезда - най-светлата в света;
небето взел за цел, в морето гроб намери -
не зная цел със тъй възвишени размери
и не познавам гроб с такава красота.

Защо поглеждаш тъй…

Филип Депорт

Защо поглеждаш тъй към всяко огледало
и вярваш му, че то лика ти ще съзре?
Към мен се обърни - ще видиш по-добре
какъв божествен чар небето ти е дало.
По старото дърво, в дъга извито цяло,
че веят ветрове, човек ще разбере;
ще знаеш за мощта на бурното море
по туй, което то в брега е издълбало.
Смъртта ми най-подир дано те увери,
че си красива - туй заплашва теб дори:
за Нарцис знаеш - как от момък станал цвете.
Не се оглеждай ти, опасността помни,
че може нрав студен и теб да промени -
не в цвете, а в скала, сама пред ветровете.