Жълтъчена луна

И този ден завърши с жълтъчена луна,
подала се едва над тъмните тополи,
и с гъстите талази на блатна топлина
от сънните води с тръстики тънкостволи.
Кой знаел е от нас - под слънчевия жупел,
сред острите стърнища и сгърчени треви,
когато пясък сух, пътеките затрупал,
петите ни протрити до болка разкърви,
когато любовта със свойта страшна лава
сърцата ни разкъса и всичко изгори,
а след това изтля - кой знаел е тогава,
че скъпа ще ни бъде и пепелта дори,
и че денят, облъхнат от блатна топлина
над сънните води с тръстики тънкостволи
ще свърши с тая вяла жълтъчена луна,
подала кръгъл лик над тъмните тополи.

Обратно към [творчеството на Анри дьо Рение] [Стихотворения]