Разходка

Часът за теб удари; тръгни си. Преди мен.
Сама - сред тишина, сама сред самотата,
денят е само твой, не страдай ти самата,
за сянката, където те чакам примирен.
Върви сама. А аз - оставам, цял в позлата,
от младостта далече, от злака й зелен,
от светлата усмивка на пролетния ден,
от пролетния зрак в усмивката позната.
Огромен кичест дъб - животът ми това е,
съмнения и скръб и днес ще приласкае,
когато пак се върна да страдам до зори,
щастлив, че вятърът през голите разтрози
ще вейне милостиво и пак ще ни дари -
на мене само дъх, на теб самите рози.

Обратно към [творчеството на Анри дьо Рение] [Стихотворения]