Познание

Вървях след тях; целуваха се те
и виждах стройните им силуети
в небето, гдето есента плете
оттенъци, от чайките отнети.
Преминаха покрай самия ръб,
под който всеки миг морето стене;
не им завиждах, не изпитвах скръб,
не пламна треска, нито гняв у мене.
Прекрасният им блян вървеше с тях
и в плен на мимолетната омая,
те бяха днешното; аз вчерашното бях
и на заблудата познавах края.

Обратно към [творчеството на Анри дьо Рение] [Стихотворения]